18 ene 2006, 21:24

the end

  Poesía
1.5K 0 2
Какво усещаш днес? Какво е чувството?
Какво е да погледнеш на смъртта в очите?
Да видиш как е взела твоето, най- близкото. 
Това, обаче, от което ти отдавна се отрече.

Ще плачеш ли сега? Недей, за бога!
Не можеш да излъжеш никого, най- малко мен.
Виждам лицемерието ти даже и от тук. От гроба.
Уважи поне последния ми ден!

Да знаеш само колко си ми жалък!
Защо си тук? За собствено успокоение?
И  вместо да се прибереш при своята любима,
дойде на мойто погребение?

Какво сега? Завръщаш ли се, що ли?
Не мислиш ли, че малко закъсня?
Пали колата и отивай си при нея.
Не си ми нужен. Имам вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • бих "пипнала" само последния куплет малко. хубаво е!
  • леле!по едно време си зададох въпроса:"да не е верно мъртва?",ама после се сетиь,че няма начин,това жестоко произведение да е тък ако те нямаше теб
    супер!супер!продължавай все така!6

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....