18 ene 2006, 21:24

the end

  Poesía
1.5K 0 2
Какво усещаш днес? Какво е чувството?
Какво е да погледнеш на смъртта в очите?
Да видиш как е взела твоето, най- близкото. 
Това, обаче, от което ти отдавна се отрече.

Ще плачеш ли сега? Недей, за бога!
Не можеш да излъжеш никого, най- малко мен.
Виждам лицемерието ти даже и от тук. От гроба.
Уважи поне последния ми ден!

Да знаеш само колко си ми жалък!
Защо си тук? За собствено успокоение?
И  вместо да се прибереш при своята любима,
дойде на мойто погребение?

Какво сега? Завръщаш ли се, що ли?
Не мислиш ли, че малко закъсня?
Пали колата и отивай си при нея.
Не си ми нужен. Имам вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • бих "пипнала" само последния куплет малко. хубаво е!
  • леле!по едно време си зададох въпроса:"да не е верно мъртва?",ама после се сетиь,че няма начин,това жестоко произведение да е тък ако те нямаше теб
    супер!супер!продължавай все така!6

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...