Jan 18, 2006, 9:24 PM

the end

  Poetry
1.5K 0 2
Какво усещаш днес? Какво е чувството?
Какво е да погледнеш на смъртта в очите?
Да видиш как е взела твоето, най- близкото. 
Това, обаче, от което ти отдавна се отрече.

Ще плачеш ли сега? Недей, за бога!
Не можеш да излъжеш никого, най- малко мен.
Виждам лицемерието ти даже и от тук. От гроба.
Уважи поне последния ми ден!

Да знаеш само колко си ми жалък!
Защо си тук? За собствено успокоение?
И  вместо да се прибереш при своята любима,
дойде на мойто погребение?

Какво сега? Завръщаш ли се, що ли?
Не мислиш ли, че малко закъсня?
Пали колата и отивай си при нея.
Не си ми нужен. Имам вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илица All rights reserved.

Comments

Comments

  • бих "пипнала" само последния куплет малко. хубаво е!
  • леле!по едно време си зададох въпроса:"да не е верно мъртва?",ама после се сетиь,че няма начин,това жестоко произведение да е тък ако те нямаше теб
    супер!супер!продължавай все така!6

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....