Ти си толкова различна от другите,
умна, мислеща, интелигентна,
тъй добре се прикриваш, непринудено
разговаряш, държиш се естествено...
Тези стихове, добре подредени
и премислени, всичко разкриват -
те говорят, говорят за тебе
и това, дето искаш да скриеш...
Всеки ред крещи от болка,
всяка дума е отворена рана,
разбирам в сърцето си колко
силна обич и копнеж криеш.
Как осъмваш с очи в Луната
и душата ти плаче от мъка,
в онзи дом, като в крепост затворена,
без надежда, без радост, отлъчена...
Как осъмваш с копнеж, преливаща
да обичаш, да си обичана.
Твърде умна, неразбрана и истинска
за тези, които избираш...
Ти си силна и независима,
но понякога хапеш... от болка.
В тебе няма нищо измислено
и приличаш на мен,
толкова много, толкова...
© Генка Todos los derechos reservados