Toni87 (Антония Георгиева) Toni87 (Антония Георгиева)
4
6 oct 2013, 12:46

Ти

  Poesía » Otra
631 0 1

 

Ти

 

Ти нямаш име.

Как тогава да те назова?

Ти нямаш рамо.

Как на теб да се опра?

Ти си безплътен... само спомен.

Плод на моето въображение.

Ти си само сянка... само дъх.

Само полъх от някакви небивали отдавна времена.

Ти нямаш и ръце.

Как ще ме прегърнеш?

Аз искам да усетя тая топлина,

която дава само прегръдката на любовта.

Но нямаш ти сърце.

Как ще ме обичаш?

И очи ти нямаш.

Няма как да ме съзреш.

Какво си ти -

когато нямаш нищо?

Какво съм аз -

когато имам само теб?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0