Ти
Ти
Ти нямаш име.
Как тогава да те назова?
Ти нямаш рамо.
Как на теб да се опра?
Ти си безплътен... само спомен.
Плод на моето въображение.
Ти си само сянка... само дъх.
Само полъх от някакви небивали отдавна времена.
Ти нямаш и ръце.
Как ще ме прегърнеш?
Аз искам да усетя тая топлина,
която дава само прегръдката на любовта.
Но нямаш ти сърце.
Как ще ме обичаш?
И очи ти нямаш.
Няма как да ме съзреш.
Какво си ти -
когато нямаш нищо?
Какво съм аз -
когато имам само теб?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антония Георгиева Все права защищены
