Ти
Ти
Ти нямаш име.
Как тогава да те назова?
Ти нямаш рамо.
Как на теб да се опра?
Ти си безплътен... само спомен.
Плод на моето въображение.
Ти си само сянка... само дъх.
Само полъх от някакви небивали отдавна времена.
Ти нямаш и ръце.
Как ще ме прегърнеш?
Аз искам да усетя тая топлина,
която дава само прегръдката на любовта.
Но нямаш ти сърце.
Как ще ме обичаш?
И очи ти нямаш.
Няма как да ме съзреш.
Какво си ти -
когато нямаш нищо?
Какво съм аз -
когато имам само теб?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антония Георгиева Всички права запазени
