Oct 6, 2013, 12:46 PM

Ти

  Poetry » Other
630 0 1

 

Ти

 

Ти нямаш име.

Как тогава да те назова?

Ти нямаш рамо.

Как на теб да се опра?

Ти си безплътен... само спомен.

Плод на моето въображение.

Ти си само сянка... само дъх.

Само полъх от някакви небивали отдавна времена.

Ти нямаш и ръце.

Как ще ме прегърнеш?

Аз искам да усетя тая топлина,

която дава само прегръдката на любовта.

Но нямаш ти сърце.

Как ще ме обичаш?

И очи ти нямаш.

Няма как да ме съзреш.

Какво си ти -

когато нямаш нищо?

Какво съм аз -

когато имам само теб?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...