Може би си мислиш, че го правиш за добро.
Може би си мислиш, че така е по-добре.
Повярвай, вече нямам сили дори да кажа "НЕ".
Мислиш ли, че нищо не разбирам?
Мислиш ли, че аз не се замислям?
Може би така изглежда отстрани, и да, студът в теб поглъща ме и ме боли.

И всичко, което ми липсва сега, си ти.
Всичко, заради което не мога да заспя, си ти.
В най-хубавите спомени и в най-хубавите сънища си ти.
Кажи ми как да те забравя, като във всяка малка част от моето сърце,
разбито на хиляди прарченца, е твоето лице.

Стоя сама на дъжда и те чакам.
Капките заличават сълзите ми.
Усещам как светът под мен се разпада, защото теб те няма.
Но защо ми казваше, че ти липсвам?
Защо бяха всички онези думи?

И всичко, което ми липсва сега, си ти.
Всичко, заради което не мога да заспя, си ти.
В най-хубавите спомени и в най-хубавите сънища си ти.
Кажи ми как да те забравя, като във всяка малка част от моето сърце,
разбито на хиляди парченца, е твоето лице.

И сега не знам какво да правя когато те видя.
Искам само да те прегърна, но нещо ме спира.