10 окт. 2007 г., 18:53

Ти...

917 0 1

Може би си мислиш, че го правиш за добро.
Може би си мислиш, че така е по-добре.
Повярвай, вече нямам сили дори да кажа "НЕ".
Мислиш ли, че нищо не разбирам?
Мислиш ли, че аз не се замислям?
Може би така изглежда отстрани, и да, студът в теб поглъща ме и ме боли.


И всичко, което ми липсва сега, си ти.
Всичко, заради което не мога да заспя, си ти.
В най-хубавите спомени и в най-хубавите сънища си ти.
Кажи ми как да те забравя, като във всяка малка част от моето сърце,
разбито на хиляди прарченца, е твоето лице.


Стоя сама на дъжда и те чакам.
Капките заличават сълзите ми.
Усещам как светът под мен се разпада, защото теб те няма.
Но защо ми казваше, че ти липсвам?
Защо бяха всички онези думи?


И всичко, което ми липсва сега, си ти.
Всичко, заради което не мога да заспя, си ти.
В най-хубавите спомени и в най-хубавите сънища си ти.
Кажи ми как да те забравя, като във всяка малка част от моето сърце,
разбито на хиляди парченца, е твоето лице.


И сега не знам какво да правя когато те видя.
Искам само да те прегърна, но нещо ме спира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...