30 ene 2005, 11:04

Ти 

  Poesía
1205 0 2
Ти въобще не ми липсваш.
Ти бе просто пътник в сърцето ми.
На някъде вечно тръгващ и спиращ,
но оставил траен спомен в душата ми.

Не усещам аз просто твоята липса.
А само някак вятъра слаб.
Нима си още тук? Вече ми писна
и продължавам да усещам хлад.

Хладта е толкова студена, 
но все пак още по - гореща
колкото беше твоята целувка последна
докоснала моите устни в нощта...

Тебе вече те няма, но какво
усещам аз да стои около мене?
Споменът за твоето същество
в мислите ми не спира да стене...

© Стелла Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това за пътника ми хареса.
  • Изтрий го напълно. Чувала съм, че като затвориш една врата, за теб веднага се отваря друга. И мисля че е истина.
Propuestas
: ??:??