Имаш ме в нашите дъхави нощи,

топла, нежна и дива като горска сърна,

в алчността на целувките, търсещи още,

във копнежа безкраен на мъж по жена.

Имам те в нашите трепети чудни,

сред полята просторни на наште слънца,

приютени в дъжда със изпиващи устни,

като палави, мокри, немирни деца.

Имаш ме в теб и във мен аз те нося,

прекосяваме светли и цветни мечти,

ето идвам сега - топла, нежна и боса,

вечно жадна за теб, защото си ТИ!