Ти
Имаш ме в нашите дъхави нощи,
топла, нежна и дива като горска сърна,
в алчността на целувките, търсещи още,
във копнежа безкраен на мъж по жена.
Имам те в нашите трепети чудни,
сред полята просторни на наште слънца,
приютени в дъжда със изпиващи устни,
като палави, мокри, немирни деца.
Имаш ме в теб и във мен аз те нося,
прекосяваме светли и цветни мечти,
ето идвам сега - топла, нежна и боса,
вечно жадна за теб, защото си ТИ!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados
