Имаш ме в нашите дъхави нощи,
топла, нежна и дива като горска сърна,
в алчността на целувките, търсещи още,
във копнежа безкраен на мъж по жена.
Имам те в нашите трепети чудни,
сред полята просторни на наште слънца,
приютени в дъжда със изпиващи устни,
като палави, мокри, немирни деца.
Имаш ме в теб и във мен аз те нося,
прекосяваме светли и цветни мечти,
ето идвам сега - топла, нежна и боса,
вечно жадна за теб, защото си ТИ!
© Евдокия Иванова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
