Имаш ме в нашите дъхави нощи,
топла, нежна и дива като горска сърна,
в алчността на целувките, търсещи още,
във копнежа безкраен на мъж по жена.
Имам те в нашите трепети чудни,
сред полята просторни на наште слънца,
приютени в дъжда със изпиващи устни,
като палави, мокри, немирни деца.
Имаш ме в теб и във мен аз те нося,
прекосяваме светли и цветни мечти,
ето идвам сега - топла, нежна и боса,
вечно жадна за теб, защото си ТИ!
© Евдокия Иванова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
