Ти
"Ти"
След себе си влачиш облаци, вятър,
но при мене идваш винаги преди бурята,
лицето ми навярно е театър
на твоята любов, но ще се срутят кулите.
И ще простиш за притъмнелия ми поглед,
ще посееш в чувството ми за вина
най-красивите и без бодли червени рози,
ще запрегръщаш и погълнеш нежния ми срам.
Във кръг ще наредиш ми недостатъците -
ще затанцуват те в изгубена посока,
на слънцето, на любовта остатъците
ще ги откриеш в мене като през бинокъл.
Ще възкресиш дори последната надежда,
ще вразумиш един убиец на мечти,
защото любовта умира последна
дано след нея, дано след нея да си ти...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маломир Стръков Todos los derechos reservados