"Ти"
След себе си влачиш облаци, вятър,
но при мене идваш винаги преди бурята,
лицето ми навярно е театър
на твоята любов, но ще се срутят кулите.
И ще простиш за притъмнелия ми поглед,
ще посееш в чувството ми за вина
най-красивите и без бодли червени рози,
ще запрегръщаш и погълнеш нежния ми срам.
Във кръг ще наредиш ми недостатъците -
ще затанцуват те в изгубена посока,
на слънцето, на любовта остатъците ...