4 dic 2016, 21:25

Ти 

  Poesía » Otra
1205 1 4

В тази безплодна зима

мечтая за топла минута,

свита в прегръдка любима

като дива кошута.

Но как да ти кажа,

светът е студен,

не може дори за момент

да покажеш привързаност, обич,

да признаеш, че си наранен.

Уча се, да знаеш и днес

да не вярвам на чужди мечти.

Моята едва опазих от теб

за няколко часа, може би дни,

когато сърце си открих.

Няколко часа, може би дни,

в които си мислих ( Господи, този път не сгреших.

 

© Радост Димитрова Todos los derechos reservados

Авторът е безпомощен, променен и безсилен, но все още вярва в чудеса ....

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??