Ти
В тази безплодна зима
мечтая за топла минута,
свита в прегръдка любима
като дива кошута.
Но как да ти кажа,
светът е студен,
не може дори за момент
да покажеш привързаност, обич,
да признаеш, че си наранен.
Уча се, да знаеш и днес
да не вярвам на чужди мечти.
Моята едва опазих от теб
за няколко часа, може би дни,
когато сърце си открих.
Няколко часа, може би дни,
в които си мислих ( Господи, този път не сгреших.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Димитрова Всички права запазени
Трябва май да отбележа-"авторът вече взе да се изчерпва откъм вяра..."
