В тази безплодна зима
мечтая за топла минута,
свита в прегръдка любима
като дива кошута.
Но как да ти кажа,
светът е студен,
не може дори за момент
да покажеш привързаност, обич,
да признаеш, че си наранен.
Уча се, да знаеш и днес
да не вярвам на чужди мечти.
Моята едва опазих от теб
за няколко часа, може би дни,
когато сърце си открих.
Няколко часа, може би дни,
в които си мислих ( Господи, този път не сгреших.
© Радост Димитрова All rights reserved.
Трябва май да отбележа-"авторът вече взе да се изчерпва откъм вяра..."
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
