23 feb 2017, 0:34

Ти 

  Poesía » Verso libre
419 0 0

Бдиш над мен безмълвно,
опазваш ме от грешките, от злото.
Но утрин дойде ли, напускаш ме за дълго,
оставам си съвсем сама, излегнала се на леглото

 

С мътни видения и спомени за теб
мислите ми необуздани си остават.
Дал си ми думи искрени, като обет,
но зад тях само честните лъжи пребивават.

 

И ето я идната нощ,
в която отново ти до мен оставаш,
но в топлината ти не намирам вече аз разкош.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??