Бдиш над мен безмълвно,
опазваш ме от грешките, от злото.
Но утрин дойде ли, напускаш ме за дълго,
оставам си съвсем сама, излегнала се на леглото
С мътни видения и спомени за теб
мислите ми необуздани си остават.
Дал си ми думи искрени, като обет,
но зад тях само честните лъжи пребивават.
И ето я идната нощ,
в която отново ти до мен оставаш,
но в топлината ти не намирам вече аз разкош.
© Симона Всички права запазени