23.02.2017 г., 0:34

Ти

1K 0 0

Бдиш над мен безмълвно,
опазваш ме от грешките, от злото.
Но утрин дойде ли, напускаш ме за дълго,
оставам си съвсем сама, излегнала се на леглото

 

С мътни видения и спомени за теб
мислите ми необуздани си остават.
Дал си ми думи искрени, като обет,
но зад тях само честните лъжи пребивават.

 

И ето я идната нощ,
в която отново ти до мен оставаш,
но в топлината ти не намирам вече аз разкош.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...