29 abr 2017, 22:14

Ти

646 1 0

Проблясваш подобно

на мълния в мрака.

Пак там удобно

на ъгъл ме чакаш,

облегнат на зида,

запалил цигара,

където зазида

илюзия стара,

че светиш и топлиш.

А париш и стапяш.

Подобно на свещ,

сърцето разтапяш.

Подобно на огън,

в мене догаряш.

С тетива в опън

душата разпаряш.

Изстрелваш стрела,

подобна на жило

на плаха пчела,

в сърцето прогнило.

А после умирам

без теб, мълниеносен.

В свят не се побирам,

в мен не те ли нося.

 

МаЖор

29.04.2017г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...