29.04.2017 г., 22:14

Ти

642 1 0

Проблясваш подобно

на мълния в мрака.

Пак там удобно

на ъгъл ме чакаш,

облегнат на зида,

запалил цигара,

където зазида

илюзия стара,

че светиш и топлиш.

А париш и стапяш.

Подобно на свещ,

сърцето разтапяш.

Подобно на огън,

в мене догаряш.

С тетива в опън

душата разпаряш.

Изстрелваш стрела,

подобна на жило

на плаха пчела,

в сърцето прогнило.

А после умирам

без теб, мълниеносен.

В свят не се побирам,

в мен не те ли нося.

 

МаЖор

29.04.2017г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Божкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...