29 апр. 2017 г., 22:14

Ти

650 1 0

Проблясваш подобно

на мълния в мрака.

Пак там удобно

на ъгъл ме чакаш,

облегнат на зида,

запалил цигара,

където зазида

илюзия стара,

че светиш и топлиш.

А париш и стапяш.

Подобно на свещ,

сърцето разтапяш.

Подобно на огън,

в мене догаряш.

С тетива в опън

душата разпаряш.

Изстрелваш стрела,

подобна на жило

на плаха пчела,

в сърцето прогнило.

А после умирам

без теб, мълниеносен.

В свят не се побирам,

в мен не те ли нося.

 

МаЖор

29.04.2017г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Божкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...