29 апр. 2017 г., 22:14

Ти

644 1 0

Проблясваш подобно

на мълния в мрака.

Пак там удобно

на ъгъл ме чакаш,

облегнат на зида,

запалил цигара,

където зазида

илюзия стара,

че светиш и топлиш.

А париш и стапяш.

Подобно на свещ,

сърцето разтапяш.

Подобно на огън,

в мене догаряш.

С тетива в опън

душата разпаряш.

Изстрелваш стрела,

подобна на жило

на плаха пчела,

в сърцето прогнило.

А после умирам

без теб, мълниеносен.

В свят не се побирам,

в мен не те ли нося.

 

МаЖор

29.04.2017г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Божкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...