4 jun 2017, 22:48  

Ти

1.3K 5 17

Щом застанах пред теб,

бързо хванах ръката ти,

а сърцето заби учестено!

Не танцувах със теб,

а танцувах с душата ти –

миг от щастие, с теб споделено!

И вълшебна емоция

със жената, която

ме събужда от сън и въздига!

Тих, прочувствен рефрен,

който шепне ми вятърът...

Обич нежна, която ми стига! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Силве! Поздрави!
  • Впечатляващо, много красиво!
  • Вили, Веси, Велине, Хари, Стойчо, благодаря ви! 😃 Изпращам поздрави!
  • Много нежен и чувствен стих, който докосва сърцата на читателите! Поздравявам те, Мариан!
  • "Блус от крайния квартал"ми звучи...Потъвам в твоите очи!Танцувам,макар и побелял! Браво, Мариан! Когато чета поезия от определени автори ставам съпричастен с тяхното настроение.Ти си един от тях!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...