Щом застанах пред теб,
бързо хванах ръката ти,
а сърцето заби учестено!
Не танцувах със теб,
а танцувах с душата ти –
миг от щастие, с теб споделено!
И вълшебна емоция
със жената, която
ме събужда от сън и въздига!
Тих, прочувствен рефрен,
който шепне ми вятърът...
Обич нежна, която ми стига!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
