Щом застанах пред теб,
бързо хванах ръката ти,
а сърцето заби учестено!
Не танцувах със теб,
а танцувах с душата ти –
миг от щастие, с теб споделено!
И вълшебна емоция
със жената, която
ме събужда от сън и въздига!
Тих, прочувствен рефрен,
който шепне ми вятърът...
Обич нежна, която ми стига!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени