Някъде из всичкото това време разбрах – любовта не се връща,

 тя се предава, върти, преобразява.
Прилича на море и буря, и пожар. 
Тръгват си вълните, винаги различни,

когато не дописват фантазия,

пясъка застудява под краката. 
Някъде прочетох, че не казаното е отговор също, ала не е мълчалив, а най-боли
От хиляди не дадени присъди,

аз зачуках си алиби .
С теб била съм, не ме изпраща.

Кажи ми колко думи премълча,

ще ти ослужа със една. 
Изкуството е непрочетена книга и борба. 
Счупеното не носи щастие, то просто се лепи, купува или хаби.
Думата, която липсва си “ти”.