30 авг. 2017 г., 09:05

Ти

805 0 0

Някъде из всичкото това време разбрах – любовта не се връща,

 тя се предава, върти, преобразява.
Прилича на море и буря, и пожар. 
Тръгват си вълните, винаги различни,

когато не дописват фантазия,

пясъка застудява под краката. 
Някъде прочетох, че не казаното е отговор също, ала не е мълчалив, а най-боли
От хиляди не дадени присъди,

аз зачуках си алиби .
С теб била съм, не ме изпраща.

Кажи ми колко думи премълча,

ще ти ослужа със една. 
Изкуството е непрочетена книга и борба. 
Счупеното не носи щастие, то просто се лепи, купува или хаби.
Думата, която липсва си “ти”.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...