16 ene 2019, 13:21

Ти 

  Poesía » De amor
1069 3 11

Ти, жена на очите ми свити,
от солена сълза се роди,
закачи и звезда на гърдите,
на големите сини вълни.

 

Ти развя пред лицето ми смело
красотата на хиляди дни...
Но дали от росата си плела
за дъгата ефирни коси?

 

Ти разкри и обикна момчето,
и изникна в сърцето лице...
Аз подвикнах през гръб на морето:
„Забрави, че е твоя, море!“.

 

Ти, следа на желана богиня,
ме изплака в съня на света.
Обетована вечност без име,
се подписа в душата: Жена...

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??