Ти
Ти, жена на очите ми свити,
от солена сълза се роди,
закачи и звезда на гърдите,
на големите сини вълни.
Ти развя пред лицето ми смело
красотата на хиляди дни...
Но дали от росата си плела
за дъгата ефирни коси?
Ти разкри и обикна момчето,
и изникна в сърцето лице...
Аз подвикнах през гръб на морето:
„Забрави, че е твоя, море!“.
Ти, следа на желана богиня,
ме изплака в съня на света.
Обетована вечност без име,
се подписа в душата: Жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
Пожелавам Ви също здраве и творческо удовлетворение! 
