Ти
456
0
0
Ти
Помниш ли, беше края на лятото -
последни песни цъфтяха житата ми,
чучулиги отлитаха тъжни на някъде -
чертаеха есени краски косата ми?!
Дадох прошка на летния вятър
издухъл прегръдки не осъществени,
залезът затъгувал за обич -
грях ли е?
По прашните пътища, търсиха мене!
От всички не казани, не речени думи
и мигове останали дълго сами,
внезапно роди се, и ме залюби
в есенни чувства - май беше ти?!
Промени се светът и дъждът беше кротък -
в недрата на лятото още тупти
почва, да ражда от не изживяното
в кръгозора от обич... дошъл беше Ти!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados
