Ти
Помниш ли, беше края на лятото -
последни песни цъфтяха житата ми,
чучулиги отлитаха тъжни на някъде -
чертаеха есени краски косата ми?!
Дадох прошка на летния вятър
издухъл прегръдки не осъществени,
залезът затъгувал за обич -
грях ли е?
По прашните пътища, търсиха мене!
От всички не казани, не речени думи
и мигове останали дълго сами, ...