Ти
Боли и ме изпепеляваш
изгаряш моето сърце
Бързо после ме издигаш
понасяйки ме на ръце
Гласът ти е като камбана
кънтяща в моята душа
като пулсираща мембрана
наситена с безброй неща
Докосваш ме и аз политам
и извисявам се над света
а после в самота се скитам
вървя и търся твоята врата
Открехвам , тихо пристъпвам
безшумно влизам в твоя сън
Не искам аз да те събуждам
ала самотно е и страшно вън
Събуждаш се и ме прегръщаш
загръщаш ме с мъжка топлина
С твоята нежност ме превръщаш
в желана,искана ,обичана жена
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
