24 ene 2010, 15:27

Ти

  Poesía » Otra
953 0 0

Къде?

Къде видя я ти за първи път,
къде заразата попадна.
   Зараза.
Ах, как грозно ще звучи.
щом пълен си с омраза.
А красотата си я има,
 незабележима.
    От теб!

    Кога?

Кога докосна я ти там, където
напомня ти за хълма, за морето,
за малкия ви таен знак.
За ириса, за онзи тъмен бряг,
за пясъка, хрущящ под стъпалата,
за вечното, вградено във душата.
За виното.
 Но ти не помниш.
    Ти!

    Защо?

Защо изгуби себе си във полумрака...
защо не помниш ти луната, а онзи ден
  и тя ти се показа.
    Зараза.
Това звучи ли ти като проказа?
Не чуваш шепота насън, не яздиш
вятъра навън. И вече полъхът го няма.
    Загуби.
     Ти!

     Как?

Как песента ти свърши, защо душата ти отхвърли
    този малък жест да си щаслив.
    Не заслужаваш ли?
Но ти си див, отчаян разрушител.
И искаш ти да отмъстиш за всички
на тази гавра - тъй наречена "живот".
       Ти?
И ще живееш с болката, приятелю -
Животът е по-силен от тъгата ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Владов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...