Ти беше моят живот...*

Погледни ме –

спомни си за всичко,

което между нас е било,

но заради любовта ни, вече наричаме минало:

И безмилостно с времето,

огнището ѝ сега е изтляло...

Изпрати ме –

разделихме си всичко,

дори и онова във душите,

като буря някога ни помете, но сега е преминало:

И все пак, истинско,

толкова дълго във нас е горяло...

Докосни ме –

ще бъде последния път,

устните ни след миг ще пресъхнат,

приспали безчувствени спомена:

За разменените думи и мисли,

в онези нощи безсънни, неповторими, горещи...

Но целуни ме –

така както никога друг!

А сега забрави ме,

на краят дошло е началото:

И няма да имаме повече

никакви уговорени от сърцата ни срещи...

*P.S. Marina Abramovic and Ulay: „The Lovers: The Great Wall Walk“, „The Artist Is Present“