7 июл. 2024 г., 09:22  

Ти беше моят живот...*

925 0 0

Погледни ме –

спомни си за всичко,

което между нас е било,

но заради любовта ни, вече наричаме минало:

И безмилостно с времето,

огнището ѝ сега е изтляло...

 

Изпрати ме –

разделихме си всичко,

дори и онова във душите,

като буря някога ни помете, но сега е преминало:

И все пак, истинско,

толкова дълго във нас е горяло...

 

Докосни ме –

ще бъде последния път,

устните ни след миг ще пресъхнат,

приспали безчувствени спомена:

За разменените думи и мисли,

в онези нощи безсънни, неповторими, горещи...

 

Но целуни ме –

така както никога друг!

А сега забрави ме,

на краят дошло е началото:

И няма да имаме повече

никакви уговорени от сърцата ни срещи...

 

*P.S. Marina Abramovic and Ulay: The Lovers: The Great Wall Walk, The Artist Is Present

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГФСтоилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...