Ти беше орехова ядка
Ти беше орехова ядка,
бушуващ океан от лава,
отхвърлил чуждите порядки,
отрекъл се от лесна слава.
Ти беше мигване, мираж,
звънче на слънчевата шапка,
докосване от перлен прах
и ласка на дъждовна капка.
Ти беше орехова ядка,
към себе си насочил жило.
Днес, в пожълтелите тетрадки,
тешиш разплакано мастило.
И пак си моят мил герой -
опора, вяра и надежда,
че там, зад острия завой,
ни чака свят, изпълнен с нежност.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Лозова Todos los derechos reservados
,
