Ти беше орехова ядка,
бушуващ океан от лава,
отхвърлил чуждите порядки,
отрекъл се от лесна слава.
Ти беше мигване, мираж,
звънче на слънчевата шапка,
докосване от перлен прах
и ласка на дъждовна капка.
Ти беше орехова ядка,
към себе си насочил жило.
Днес, в пожълтелите тетрадки,
тешиш разплакано мастило.
И пак си моят мил герой -
опора, вяра и надежда,
че там, зад острия завой,
ни чака свят, изпълнен с нежност.
© Валентина Лозова Todos los derechos reservados