27.03.2013 г., 13:06 ч.

Ти беше орехова ядка 

  Поезия » Любовна
5.0 / 6
659 0 7
Ти беше орехова ядка,
бушуващ океан от лава,
отхвърлил чуждите порядки,
отрекъл се от лесна слава.
Ти беше мигване, мираж,
звънче на слънчевата шапка,
докосване от перлен прах
и ласка на дъждовна капка.
Ти беше орехова ядка,
към себе си насочил жило.
Днес, в пожълтелите тетрадки,
тешиш разплакано мастило. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Предложения
  • Не си отивам. Нищо че те няма. Ужасно трудно е да тъпчеш вяра. Дори в миража да покълне плява, дори,...
  • Ще падне слънцето в тревите неизбежно, до облаците легнали встрани. Забулено с кълбета бяла прежда, ...
  • Дресирах болката и птиците накацаха по остриетата на думите. Моят сън потече в океана на нечии възди...

Още произведения »