3 may 2018, 2:02

Ти беше тук

  Poesía
939 1 3

Ти беше тук преди няколко мига,

сладък парфюм ми напомня за теб.

 

Танци и шепот, отворена книга,

пóвей довян от косите от мед.

 

Силно кафе в неизстинала чаша,

силует на тела върху топло легло.

 

Последни акорди от любимата наша

песен, събрала ни често в едно.

 

Стъпките тихи дочуват се боси,

нежният глас шепне в ъгъла стих.

 

Разказ за твоята обич се носи.

Изгубих те тъкмо, а едва те открих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...