Ти беше тук преди няколко мига,
сладък парфюм ми напомня за теб.
Танци и шепот, отворена книга,
пóвей довян от косите от мед.
Силно кафе в неизстинала чаша,
силует на тела върху топло легло.
Последни акорди от любимата наша
песен, събрала ни често в едно.
Стъпките тихи дочуват се боси,
нежният глас шепне в ъгъла стих.
Разказ за твоята обич се носи.
Изгубих те тъкмо, а едва те открих.
© Ивайло Василев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
