19 ene 2008, 22:58
ти беше всичко...
Ти беше всичко за мен...
слънцето, което ме буди сутрин
и зареждащо ме с енергия.
Луната, която ме приспива вечер
и изпълваща ме с желание за утрешния ден.
Звезда, която ме пленява
и обгръщаща ме с надежди.
Ти бе море от мечти,
неукротим ураган, обладаващ ме от страст.
Лавина от емоции...
Лабиринт, в който се губя, но не търся изход.
Ти беше всичко за мен, а сега те няма.
Не намирам сили да вървя напред.
Остави в мен непоносима рана,
за която не намирам лек...
слънцето, което ме буди сутрин
и зареждащо ме с енергия.
Луната, която ме приспива вечер
и изпълваща ме с желание за утрешния ден.
Звезда, която ме пленява
и обгръщаща ме с надежди.
Ти бе море от мечти,
неукротим ураган, обладаващ ме от страст.
Лавина от емоции...
Лабиринт, в който се губя, но не търся изход.
Ти беше всичко за мен, а сега те няма.
Не намирам сили да вървя напред.
Остави в мен непоносима рана,
за която не намирам лек...
© Диана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Много е красиво...
-
Хареса ми...
-
Много красиво описани чувства! Браво!
-
Хубаво стихче,Дианче!Ама щом го няма,значи не е той всичкото за теб.
-
Остави в мен непоносима рана,
за която не намирам лек...
!!!дано намериш лек!страхотен стих!поздрав! -
Тъжничко...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
