ти беше всичко...
Ти беше всичко за мен...
слънцето, което ме буди сутрин
и зареждащо ме с енергия.
Луната, която ме приспива вечер
и изпълваща ме с желание за утрешния ден.
Звезда, която ме пленява
и обгръщаща ме с надежди.
Ти бе море от мечти,
неукротим ураган, обладаващ ме от страст.
Лавина от емоции...
Лабиринт, в който се губя, но не търся изход.
Ти беше всичко за мен, а сега те няма.
Не намирам сили да вървя напред.
Остави в мен непоносима рана,
за която не намирам лек...
слънцето, което ме буди сутрин
и зареждащо ме с енергия.
Луната, която ме приспива вечер
и изпълваща ме с желание за утрешния ден.
Звезда, която ме пленява
и обгръщаща ме с надежди.
Ти бе море от мечти,
неукротим ураган, обладаващ ме от страст.
Лавина от емоции...
Лабиринт, в който се губя, но не търся изход.
Ти беше всичко за мен, а сега те няма.
Не намирам сили да вървя напред.
Остави в мен непоносима рана,
за която не намирам лек...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Все права защищены
