14 jul 2023, 9:51

Ти цялата си в моето сърце (Родино)

  Poesía
838 3 4

Каквато си, такава те обичам,
каквато съм, обичаш ме и ти.
Пред никого така не съм се вричала,
в нозете ти са моите мечти.

 

Мен никой друг не ме е утешавал,
тъй както Ти, в най-трудните ми дни.
За себе си понякога забравям,
но Теб обичам даже през сълзи!

 

Очите Ти, най-синьото в небето,
лицето Ти, узрелите жита,
а залезите стихнали в морето,
не се описват с никакви слова!

 

И винаги когато е студено,
към Теб протягам тръпнещи ръце,
щом пламъкът Ти жив е вътре в мене,
Ти цялата си в моето сърце! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Липсва, с времето все по-осезаемо!
  • Липсва, нали?… И аз постоянно мисля за нея…
  • Марко, благодаря ти! 🍀
  • Очите Ти, най-синьото в небето,
    лицето Ти, узрелите жита,
    а залезите стихнали в морето,
    не се описват с никакви слова !
    Красота ! Поздрави за творбата !

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...