20 mar 2013, 8:03

Ти дойде...

  Poesía
714 0 1

Като в сън внезапно появи се

с ореол от слънчеви лъчи,

със затворени очи видях те

и забравих, че в душата ми вали.

 

С нежен глас сърцето ми събуди.

С надежда то в гърдите затуптя,

сякаш искайки да излезне и да види

дали е истина това.

 

С прекрасен поглед ме обгърна

и с него стопли моята душа,

защото от небитието ти я върна,

зароди се в нея пак мечта.

 

Ръцете ти докоснаха ме леко,

а тялото ми потръпна от това,

защото напоследък бе му тежко

без нежния допир на страстта.

 

Устните ти впиха се във моите

и светът изведнъж се сякаш спря,

оставяйки ни двама на насладите,

породени в миг от нея, любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах,но с някои слабости!В началото е ритмично и напевно,но в последния куплет ритъма се губи.Поздрави от мен!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...