Ти дойде...
Като в сън внезапно появи се
с ореол от слънчеви лъчи,
със затворени очи видях те
и забравих, че в душата ми вали.
С нежен глас сърцето ми събуди.
С надежда то в гърдите затуптя,
сякаш искайки да излезне и да види
дали е истина това.
С прекрасен поглед ме обгърна
и с него стопли моята душа,
защото от небитието ти я върна,
зароди се в нея пак мечта.
Ръцете ти докоснаха ме леко,
а тялото ми потръпна от това,
защото напоследък бе му тежко
без нежния допир на страстта.
Устните ти впиха се във моите
и светът изведнъж се сякаш спря,
оставяйки ни двама на насладите,
породени в миг от нея, любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димо Всички права запазени
