Като в сън внезапно появи се

с ореол от слънчеви лъчи,

със затворени очи видях те

и забравих, че в душата ми вали.

С нежен глас сърцето ми събуди.

С надежда то в гърдите затуптя,

сякаш искайки да излезне и да види

дали е истина това.

С прекрасен поглед ме обгърна

и с него стопли моята душа,

защото от небитието ти я върна,

зароди се в нея пак мечта.

Ръцете ти докоснаха ме леко,

а тялото ми потръпна от това,

защото напоследък бе му тежко

без нежния допир на страстта.

Устните ти впиха се във моите

и светът изведнъж се сякаш спря,

оставяйки ни двама на насладите,

породени в миг от нея, любовта.