Mar 20, 2013, 8:03 AM

Ти дойде...

  Poetry
716 0 1

Като в сън внезапно появи се

с ореол от слънчеви лъчи,

със затворени очи видях те

и забравих, че в душата ми вали.

 

С нежен глас сърцето ми събуди.

С надежда то в гърдите затуптя,

сякаш искайки да излезне и да види

дали е истина това.

 

С прекрасен поглед ме обгърна

и с него стопли моята душа,

защото от небитието ти я върна,

зароди се в нея пак мечта.

 

Ръцете ти докоснаха ме леко,

а тялото ми потръпна от това,

защото напоследък бе му тежко

без нежния допир на страстта.

 

Устните ти впиха се във моите

и светът изведнъж се сякаш спря,

оставяйки ни двама на насладите,

породени в миг от нея, любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах,но с някои слабости!В началото е ритмично и напевно,но в последния куплет ритъма се губи.Поздрави от мен!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...