6 abr 2007, 11:22

Ти ела

  Poesía
716 0 2


Сякаш всяка твоя мисъл
търси в мене своя смисъл.
И очите ти се давят
във очите ми от пламък.
В дрипи, ала пеперудени
тичам боса през живота си,
сбирам истини прокудени
и разлиствам ги в дървото си.
Ти недей да се страхуваш,
че и теб ще пропилея,
както бъдното сънувано
разпродадох за спасения.
Ти ела  да се допълваме
в дните със тъга препили,
мрежите си да препълваме
с живи позлатени риби!
И лъжа да е животът ни -
любим го в реални сънища.
Да, лъжа, но благородна е
и кърмилница на пътища!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И лъжа да е животът ни -
    любим го в реални сънища.
    Да, лъжа, но благородна е
    и кърмилница на пътища!
    ...
    Браво!
  • Прекеасно!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....