Ти. И аз...
Нов сняг ще натрупа и всичко от вчера
студената зима ще го заличи.
Макар да е скрито, пак бих го намерил.
Не го ли открия – съм нямал очи.
Но вече повярвал веднъж, че го има,
Аз всичко за него могъл бих да дам.
И нека да идват в живота ми зими.
Мен може да няма. Но то – ще е там!
Защо ли е нужно да ровя, да търся.
Щом там му е мястото, там да стои.
Снегът ще го пази от студ да не мръзне.
Докато в земята не се вкорени.
Докато напролет, безумно и пищно,
посятото нещо не разцъфти.
Ще цъфне. Ще върже... И никому - нищо.
Аз, пак ще съм аз. Както ти - ще си ти.
И двамата знаем, че не съществува.
Обратното време е пагубна страст.
Не можем да върнем мига. Но си струва.
Поне да опитаме. И ти. И аз
© Александър Калчев Todos los derechos reservados