Ти. И аз...

Ти. И аз...

Нов сняг ще натрупа и всичко от вчера

студената зима ще го заличи.

Макар да е скрито, пак бих го намерил.

Не го ли открия – съм нямал очи.

Но вече повярвал веднъж, че го има,

Аз всичко за него могъл бих да дам.

И нека да идват в живота ми зими.

Мен може да няма. Но то – ще е там!

Защо ли е нужно да ровя, да търся.

Щом там му е мястото, там да стои.

Снегът ще го пази от студ да не мръзне.

Докато в земята не се вкорени.

Докато напролет, безумно и пищно,

посятото нещо не разцъфти.

Ще цъфне. Ще върже... И никому - нищо.

Аз, пак ще съм аз. Както ти - ще си ти.

И двамата знаем, че не съществува.

Обратното време е пагубна страст.

Не можем да върнем мига. Но си струва.

Поне да опитаме. И ти. И аз