17 may 2007, 10:18

Ти и Аз... деца на Слънцето...

  Poesía
1.2K 0 0
Остана малко... припомни ми
как обръщахме си световете!
Остава много, разкажи ми
как щастливи ще сме двете!

С теб звездите променихме
и живеехме така,
сякаш от детството си възродихме
онази безценна, дива свобода!

Да, вярвам, че те има
и заспивам, очите се затварят,
съдбата е красива рима,
сън, почакай, вратите на живота се отварят!

По кой ли път с тебе ще поемем?
Ела, любов, хвани ме за ръка,
значение няма, решение правилно ще вземем,
защото заедно сме, а бъдещето е сега!


                                                                         Обичам те, благодаря ти, че те има!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...