Ти и Аз... деца на Слънцето...

Остана малко... припомни ми
как обръщахме си световете!
Остава много, разкажи ми
как щастливи ще сме двете!

С теб звездите променихме
и живеехме така,
сякаш от детството си възродихме
онази безценна, дива свобода!

Да, вярвам, че те има
и заспивам, очите се затварят,
съдбата е красива рима,
сън, почакай, вратите на живота се отварят!

По кой ли път с тебе ще поемем?
Ела, любов, хвани ме за ръка,
значение няма, решение правилно ще вземем,
защото заедно сме, а бъдещето е сега!


                                                                         Обичам те, благодаря ти, че те има!